Chrome е един от онези браузъри, които са синоним на идентичността на марката Google, което означава, че виждате отпечатъка му навсякъде в продуктите на компанията. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че подобна тясна връзка с голяма технологична платформа означава само лоши новини за конкуренцията, а оттам и за обикновения потребител. Министерството на правосъдието на САЩ иска от Google да обособи Chrome в отделен бизнес поради опасения, свързани с конкуренцията и начина, по който помага за създаването на монопол в бизнеса с търсене и реклама.
Последният съдебен спор с Google кара експертите да търсят прилики със знаковото антитръстово дело на Microsoft отпреди повече от две десетилетия. Дългогодишната антитръстова битка между Съединените щати и Microsoft, в центъра на която беше Internet Explorer, е близък пример за това. Въпреки това, от времето на разцвета на Internet Explorer интернет е значително по-зрял, тъй като браузърите вече не служат само за посещение на мрежата. Те са централната точка на една по-дълбока мрежа, която свързва проследяването на дейността на потребителите и целевата реклама.
Ето защо не е чудно, че Chrome може да бъде продаден за 20 милиарда долара, ако Google бъде принудена да продаде бизнеса с браузъри. Окончателното решение се очаква едва през втората половина на 2025 г., но през август 2024 г. вече стана ясно, че на Google се гледа като на монополист на пазара на онлайн търсене и реклама. Така че, дори и да не се стигне до продажба, можем да очакваме големи промени в начина, по който Google продължава напред с Chrome и екосистемата, изградена около него.
Може ли Chrome да остане безплатен без Google?
Стойността на Chrome сама по себе си възлиза на милиарди долари, а освен това предлага безпрепятствен достъп до търсачката на Google. Похарчването на приблизително 20 милиарда долара за Chrome – който вероятно е най-усъвършенстваният браузър както за мобилни, така и за настолни платформи – би означавало, че купувачът теоретично би могъл да потърси бърз начин за възвръщане на тлъстата си инвестиция. Съществуват само няколко начина да се направи това в голям мащаб. Първият е да се наложи такса за достъп до Chrome, което драстично ще намали привлекателността му, тъй като досега Google го предлагаше безплатно.
Друг вариант е по някакъв начин да го монетизирате – мрежа, която неминуемо отново заплита Chrome с търсачката на Google – най-голямата търсачка в света с огромно мнозинство. В ръцете на друга компания удобният достъп на Chrome до търсачката на Google или до нейната рекламна мрежа би могъл да бъде или технически затруднен, или изтласкан зад премия. И в двата случая ще има режийни разходи и възстановяването им няма да е лесно за всяка компания, която харчи милиарди долари, за да купи Chrome. Така че се връщаме в изходна позиция.
И накрая, има и предизвикателство, свързано с техническото развитие. Google е в изключително изгодна позиция, за да продължи да въвежда иновации в Chrome. Купувачът вероятно няма да играе по същите правила. „Малко компании биха имали възможността или стимула да ги поддържат с отворен код или да инвестират в тях на същото ниво като нас“, отбелязва Лий-Ан Мълхоланд, вицепрезидент по регулаторните въпроси в Google.
Ще оцелее ли Chrome без Google?
Продажбата на Chrome би представлявала екзистенциална заплаха. Любопитно е, че това отново напомня за ерата на „войните на браузърите“, когато Microsoft пусна Internet Explorer като безплатен инструмент, унищожи Netscape и наложи монументалното освобождаване на кода на последния с отворен код. От пепелта се издигна Mozilla, която в крайна сметка създаде браузъра Firefox, какъвто го познаваме днес.
Забележително е, че оцеляването на Firefox зависи от парите, които получава от Google, въпреки че е конкурент на Chrome. Съобщава се, че Google плаща на Mozilla половин милиард долара всяка година, за да запази Google Search като търсачка по подразбиране. Екип от изследователи изтъкна същата главоблъсканица в научен труд, в който се обсъжда уникалният антитръстов парадокс на Chrome.
„Прецедентът, създаден от финансовата зависимост на Mozilla от Google, подчертава потенциалните предизвикателства пред Chrome при поддържането на дейността му без подобна подкрепа“, се казва в изследователския документ. В документа се изтъква и обратният сценарий, като се твърди, че Chrome определено предлага достатъчно стимули за Google да продължи да инвестира милиарди долари в разработването му, което означава, че купувач(и) вероятно ще налее(т) пари, за да извлече(т) ползите.
Но купувачът трябва да е с голям джоб, за предпочитане от групата на големите технологични компании. Подобна размяна на ръце обаче отново би предизвикала антитръстова тревога. От друга страна, Google вече има едноименно приложение, което предлага предимства при сърфиране. Няма да отнеме много време на компанията да го превърне в следващия начин за достъп до своята търсачка и други услуги.
Повече възможности за избор за сметка на влошено преживяване?
Който и да поеме Chrome, най-голямото предизвикателство ще бъде да го запази конкурентоспособен по отношение на удобството и функционалността. В момента Chrome е пряк прозорец не само към търсенето в Google, но и към други услуги на Google, като се започне от чатбота Gemini и отговорите при търсене с изкуствен интелект и се стигне до Gmail, Map и целия пакет Workspace. Отделянето на пакета за продуктивност на Google от Chrome и неговото безпроблемно взаимодействие може да отблъсне купувачите.
Всички тези услуги се предоставят по подразбиране на потребителите, а потребителската психология е склонна да се придържа към подразбиращите се услуги, освен ако няма силен стимул да потърси друга. В решението на съда по антитръстовото дело има цял раздел, посветен на „Силата на услугите по подразбиране“, в който се посочва огромната част от заявките за търсене, идващи от точките за достъп по подразбиране, като Chrome и Android OS.
Дори ако Google бъде принудена да продаде Chrome, проектът с отворен код Chromium, който е в основата му, както и множество други браузъри, като Edge, Brave, Opera и Vivaldi на Microsoft, ще продължат да разчитат на развойната дейност на Google. „Ако те наистина казват: „Откажете се от Chrome“, това би било много странно, защото Google все още ще контролира цялата основна технология и ще може просто да блокира всеки, който се опита да направи нещо с нея, включително всеки, който в крайна сметка стане собственик на Chrome“, отбелязва Кристо Уилсън, професор по компютърни науки в Североизточния университет.
След това стои въпросът за печеленето на пари от голямата инвестиция в Chrome. Фокусирането върху възвръщаемостта би означавало и по-ниски маржове за разработката и функционално понижение за потребителите, поне в краткосрочен план.
Големият проблем с поверителността
Ако натискът на Министерството на правосъдието за отделяне на Chrome от конгломерата на Google се окаже успешен, най-големият бенефициент (или губещ) ще бъде Google Search. Някои от свидетелските показания в антитръстовото дело предлагат ясен поглед върху това как компанията е изградила стена около Google Search и какъв може да бъде резултатът.
„Когато съдът попита защо Google плаща милиарди под формата на дял от приходите, след като вече разполага с най-добрата търсачка, той отговори, че плащанията „осигуряват невероятно силен стимул за екосистемата да не прави нищо“; те „на практика правят екосистемата изключително устойчива на промени“; и техният „нетен ефект ․ [е] основно замразяване на екосистемата на място[.]“, пише американският съдия Амит Мехта, позовавайки се на свидетелските показания на д-р Шридхар Рамасвами, ветеран в Google Search и бивш старши вицепрезидент по рекламите и търговията в Google.
За да отстрани проблемното поведение, Министерството на правосъдието поиска от Google да започне да споделя безплатно данни за реклами с конкурентите си и да направи нещо подобно за данните на потребителите, както и за достъпа до индекса за търсене, включително данните, посочени в платформите, собственост на Google, като YouTube. Целта на мярката е данните да се споделят с „подходящи мерки за сигурност и защита на личните данни“.
Google твърди, че това би отворило врати за „големи рискове за неприкосновеността на личния живот и сигурността“, като се позовава на това как AOL неволно е разкрила данните за търсене на над половин милион потребители. Целенасоченият тормоз, доксингът, наблюдението, агресивното насочване на реклами от трети страни и профилирането са само някои от възможните последствия, ако данните за търсене и реклами попаднат в неподходящи ръце.
