Samsung Galaxy S26 Ultra е един от най-завършените Android флагмани на 2026 г. След четири месеца тестове той впечатлява с Privacy Display, мощен чип, S Pen, силни камери при слаба светлина и по-бързо зареждане, но батерията остава спорна.
| Плюсове | Минуси |
|---|---|
| Плавна работа в ежедневието | Няма увеличение на капацитета на батерията |
| Privacy Display работи убедително | Липсва магнитно безжично зареждане |
| Отлично изживяване със S Pen | Камерите все още имат нужда от донастройка |
| Впечатляваща камера при слаба светлина | Загряване и throttling при натоварване |
| Солидна изработка и изчистен дизайн | AI функциите още не са напълно убедителни |
| По-бързото зареждане е добре дошло | Доста висока цена |
| Дългосрочна софтуерна поддръжка | Privacy Display влияе на качеството на картината |
| Сигурни AI инструменти с обработка на устройството | IP рейтингът можеше да бъде по-добър |
Samsung Galaxy S26 Ultra е най-завършеният Android смартфон, който съм използвал тази година. Той не постига това само с една водеща функция. Вместо това печели с много силно представяне почти във всяка област, към което добавя и собствен набор от ексклузивни предимства. При цена от 1300 долара, или приблизително 1117 евро по референтния курс на ЕЦБ от 5 юни 2026 г., той безспорно е скъп смартфон.
След четири месеца употреба като основен телефон не смятам, че нещо друго в Android сегмента се доближава до неговия обхват. Този път Samsung се е отказала от титаниевата рамка в полза на по-лека и по-цветна Armor Aluminum конструкция, а ъглите най-накрая са заоблени и вече не се впиват в дланта.
Голямата новост е Privacy Display, вграден хардуерно, а не добавен като защитно фолио. Той скрива екрана от хората, които седят до вас. Бях скептичен, докато не го използвах и не видях изненаданите реакции на хората около мен. Под стъкленото и метално тяло работи персонализираният Snapdragon 8 Elite Gen 5, който най-накрая се изравнява с чиповете на Apple в iPhone. Независимо дали става дума за тежък мултитаскинг, AI функции през Gemini на устройството или снимане с камерата, всичко работеше без засичане.
Телефонът не е перфектен. Батерията остава 5000 mAh, както при последните няколко Ultra модела, и времето на активен екран го показва. То е прилично, но не впечатляващо. По-бързото 60W кабелно зареждане поне частично компенсира това. Камерите получават по-широки бленди и много по-добри резултати при слаба светлина. Режимът Horizon Lock за видео също наистина ме впечатли, но все още се срещат странни колебания в експозицията и известно забавяне на затвора. Изводът е ясен: Galaxy S26 Ultra е безкомпромисна машина. Той няма задължително да убеди собствениците на S25 Ultra да го сменят веднага, но за почти всички останали е майсторски клас във флагманския сегмент.
| Характеристика | Данни |
|---|---|
| Процесор | Осемядрен, 4.74 GHz и 3.6 GHz |
| Дисплей | 17.49 см Dynamic AMOLED 2X, 3120 x 1440 пиксела, Quad HD+, 16 млн. цвята, до 120 Hz |
| Поддръжка на S Pen | Да |
| Основна камера | 200 MP + 50 MP + 50 MP + 10 MP, F1.4, F2.9, F1.9, F2.4, автофокус, OIS |
| Зуум | Оптичен зуум 3x и 5x, зуум с оптично качество 2x и 10x, дигитален зуум до 100x |
| Предна камера | 12 MP, F2.2, автофокус |
| Видео запис | UHD 8K, 7680 x 4320, при 30 fps |
| Памет и съхранение | 12 GB RAM / 256 GB памет, 224.1 GB налични |
| Мрежа | Dual-SIM, Nano-SIM, eSIM, 2G, 3G, 4G LTE, 5G Sub6 |
| Свързаност | USB Type-C 3.2 Gen 1, Wi-Fi 7, Bluetooth v6.0, NFC, UWB, GPS |
| Операционна система | Android |
| Сензори | Акселерометър, барометър, пръстов отпечатък, жироскоп, геомагнитен сензор, Hall сензор, светлинен сензор, сензор за близост |
| Размери | 163.6 x 78.1 x 7.9 мм |
| Тегло | 214 г |
| Батерия | 5000 mAh, несменяема, до 31 часа възпроизвеждане на видео |
| Аудио и видео | Стерео звук, възпроизвеждане на видео до UHD 8K, 7680 x 4320, при 60 fps |
| Софтуерна поддръжка | Актуализации за сигурност до 28 февруари 2033 г. |
Всеки бранд при смартфоните днес преследва титаниева конструкция, така че връщането на Samsung към алуминий изглежда като крачка назад на хартия. В действителност не е. След употреба на рамката Armor Aluminum 2 съм убеден, че тази промяна е правилното решение. Първо, алуминият приема анодизация много по-добре от PVD покритието, необходимо при титания, което обяснява защо цветовете тук изглеждат толкова живи.
Предлагат се Cobalt Violet, който тествах и който Samsung явно иска да наложи като водещ цвят тази година, Sky Blue, White, Black, както и два ексклузивни за Samsung нюанса: Silver Shadow и Pink Gold. Другата причина е топлината. Алуминият разсейва топлината много по-бързо от титания. Научих този урок по трудния начин с iPhone 16 Pro.
В комбинация с vapor chamber охлаждането алуминиевото шаси на флагмана на Samsung не позволява на телефона да стане неприятно горещ при натоварване, но за това малко по-късно. Най-ясно го усетих по време на дълга вечер, в която монтирах видео от пътуване директно на телефона. Това е тип работа, при която метален телефон обикновено става достатъчно топъл, за да е неприятен. Този остана само леко топъл.
Samsung най-накрая поправи най-голямото ми раздразнение при най-скъпите си телефони. Острите ъгли, които се впиваха в дланта, вече ги няма. Заоблените ръбове на S26 Ultra са дискретни, но напълно променят усещането в ръката. Телефонът се усеща по-тънък и по-лесен за управление с една ръка. След седмица спрях инстинктивно да посягам към калъф, нещо, което никога не правех с предишния Ultra.
Камера модулът обаче все още стърчи с около половин сантиметър. Затова телефонът се клати върху бюро, ако го използвате легнал без калъф. Това е един ергономичен компромис, който не се е променил от години, и едва ли ще изчезне скоро заради постоянно развиващия се хардуер на камерите.
Отпред е поставен слой Gorilla Armor 2 на Corning, който включва керамика за по-добра устойчивост при изпускане и намаляване на отблясъците. Отзад има Gorilla Glass Victus 2. Не съм изпускал нарочно телефона, защото не беше мой за унищожаване, но за няколко месеца, в които го хвърлях в чанти заедно с ключове и зарядно, той не получи нито една микродраскотина. Това е повече, отколкото мога да кажа за доста други телефони, които съм тествал.
Един аспект, който си струва да се отбележи, е издръжливостта. Galaxy S26 Ultra запазва рейтинга IP68, което означава защита при случайно потапяне във вода до 1.5 м за 30 минути. Това обаче вече не е най-доброто на пазара. Някои китайски конкуренти вече предлагат IP69 и IP69K защита срещу вода под високо налягане, което означава устойчивост не само при потапяне в мивка, а и при горещи водни струи под налягане.
OnePlus 15 е един от тези телефони и постига това, без да жертва външния вид. Samsung е консервативна. За повечето хора IP68 е напълно достатъчно и конструкцията все още се усеща изключително стабилна в ръката, но това е ред в спецификациите, при който Samsung вече не води колоната.
S Pen се намира в долния ляв ъгъл, в собствен отвор в корпуса. Тази година е малко по-тънък, с извита крайна част, която стои плътно към новата рамка. Функционално обаче не се е променил особено, откакто Samsung се отказа от Bluetooth триковете. Вече няма air gesture функцията за дистанционно задействане на камерата и това си заслужава да бъде отбелязано.
Използвах я рядко, така че няма да се преструвам, че липсата ѝ е огромен проблем за мен. S Pen обаче остава най-добрият стилус при смартфоните с голяма преднина. Латентността на практика е нулева и това се запази както при водене на бележки по време на среща, така и при бърза скица или прецизно местене на плъзгач в редактора на снимки, където фин контрол наистина има значение.
Много ми харесва, че може да се използва директно от заключения екран. Така получавате естествено поле за бързи бележки, без да минавате през пръстов отпечатък или парола.
Екранът на Galaxy S26 Ultra е прекрасен 6.9-инчов плосък Dynamic LTPO AMOLED 2X панел с QHD+ резолюция от 3120 x 1440 пиксела при 500 ppi и честота на опресняване от 1 Hz до 120 Hz. Пиковата HDR яркост достига 2600 нита, така че нито веднъж не се наложи да присвивам очи на открито.
Отгоре има и антирефлексно Gorilla Armor 2 покритие. Прекарах един следобед в снимане и преглед на снимки под силно обедно слънце. Обикновено такава светлина превръща повечето смартфон екрани в огледала, особено при тъмен режим на интерфейса. Galaxy S26 Ultra се справи много по-добре и остана четим през цялото време.
Това е истинската история на S26 Ultra. Забравете евтините залепващи се privacy фолиа, които развалят яснотата на изображението. Samsung е вградила тази функция на субпикселно ниво, като комбинира нормални OLED пиксели с широк ъгъл на видимост и теснолъчеви пикселни масиви. Начинът на работа е лесен за разбиране в практиката, дори инженерното изпълнение да е сложно.
Когато го включите, широките пиксели се изключват. Така всеки, който гледа от повече от 45 градуса встрани, вижда мътен почти черен панел, докато вие, гледайки директно отпред, виждате всичко нормално. Има и доста фини настройки. Можете да го оставите постоянно включен или да го обвържете с конкретни ситуации, така че да се активира автоматично при банкови приложения, WhatsApp или само при входящи известия.
В ежедневието това се оказа функцията, за която не знаех, че искам. В претъпкано метро се хванах, че отговарям на съобщения, които иначе бих оставил за вкъщи, защото вече не се притеснявах, че човекът до рамото ми ще ги прочете. Това е рядък тип смартфон функция, която реално променя поведението, вместо просто да стои заровена в менюто с настройки.
Privacy Display е значим трик, но решенията на Samsung идват с три компромиса, които продължавах да забелязвам. Първият е свързан с ъглите на видимост. Дори когато режимът за поверителност е изключен, интерлейснатата пикселна структура оставя Ultra с малко по-тесни естествени ъгли на видимост в сравнение с по-евтините S26 и S26+. Ще го забележите основно ако подадете телефона на някого и двамата се опитвате да гледате отстрани.
Вторият компромис е контрастът. Когато зададете Privacy Display на Maximum Privacy, яркостта и цветовият контраст видимо намаляват. Характерното мастилено черно на AMOLED започва да изглежда леко сиво. Това е приемлива загуба заради поверителността и удобството, но все пак е компромис, с който трябва да се свикне.
Накрая, въпреки някои объркващи ранни твърдения, това е 8-битов дисплей, който разчита на FRC, за да симулира 10-битов цветови изход. Повечето хора никога няма да забележат banding при нормална употреба, а аз трябваше целенасочено да го търся в тестови градиенти. Но при телефон за 1300 долара през 2026 г. 8-битов панел ще подразни пуристите и те не грешат, ако очакват повече на тази цена. Няма и високочестотно PWM димиране, така че ако сте чувствителни към OLED трептене, ниската яркост може да изморява очите при дълго четене вечер.
Нека обсъдим душата на Galaxy S26 Ultra. Четворната камера изглежда позната, но промените в блендите и обработката водят до реални подобрения, особено след залез. Това е и частта, на която отделих най-много време, защото при флагманите камерата или оправдава цената, или тихо не успява. Galaxy S Ultra винаги се е рекламирал като телефонът, с който можете да оставите истинската камера у дома.
| Камера | Резолюция | Бленда | Сензор | Детайли |
|---|---|---|---|---|
| Основна wide камера | 200 MP | f/1.4, спрямо f/1.7 | 1/1.3″ | 0.6µm, multi-directional PDAF, OIS |
| Ултраширока камера | 50 MP | f/1.9 | 1/2.5″ | 120˚ зрително поле, dual pixel PDAF |
| Телефото 1, 3x | 10 MP | f/2.4 | 1/3.94″ | 67 мм еквивалент, OIS |
| Телефото 2, 5x | 50 MP | f/2.9, спрямо f/3.4 | 1/2.52″ | 111 мм еквивалент, ALoP дизайн, OIS |
| Предна камера | 12 MP | f/2.2 | 1/3.2″ | По-широко 23 мм зрително поле, dual pixel PDAF |
Да започнем от най-важното, защото 200 MP основен сензор върши тежката работа на този телефон и Samsung очевидно е вложила много усилия в него. Основната промяна е преминаването към f/1.4 бленда спрямо f/1.7 при S25 Ultra, а това не е маркетингова цифра, която трябва да се подмине. По-широката бленда пропуска повече светлина, което е изключително важно в момента, в който слънцето залезе.
Ще започна със ситуацията при слаба светлина. На изображението по-долу може да се види какво показва визьорът на камерата на окото ви и какво реално улавят сензорите в тъмна стая.
При добра дневна светлина разликата между този модел и миналогодишния Ultra е трудно забележима, защото има достатъчно светлина и обработката на Samsung вече беше отлична. 200 MP сензорът комбинира пиксели и по подразбиране дава 12 MP снимка, която е чиста, детайлна и добре наситена. Ако превключите на пълен 200 MP режим при статична и добре осветена сцена, количеството детайл, в което можете да изрязвате, е наистина абсурдно.
Единственият компромис е, че 12 MP снимките с pixel binning изглеждат малко по-остри, докато пълните 200 MP кадри са малко по-шумни и губят част от най-фините повърхностни детайли. Иначе при стабилни ръце режимите 50 MP и 200 MP могат да дадат впечатляващи резултати. Снимах фасада на сграда от другата страна на площад и успях да извадя четлив уличен знак от ъгъла на кадъра, който дори не можех да прочета с очи от мястото, където стоях.
Мястото, където f/1.4 обективът оправдава съществуването си, са междинните часове. Осветление в ресторант, облачна улица по здрач или дневна, осветена само от няколко лампи. Това е територията, в която миналогодишните телефони започваха да размазват детайли и да вдигат шум, а Galaxy S26 Ultra блести. Детайлите в сенките, които преди се превръщаха в каша, остават запазени и телефонът не разчита толкова агресивно на шумопотискане.
Samsung обича думата Nightography и бях готов да завъртя очи. Но трябва да се признае, че комбинацията от f/1.4 основен обектив и нова обработка даде най-чистите нощни снимки, които съм правил с телефон от години. И да, той се справя осезаемо по-добре от iPhone 17 Pro както по отношение на реализма на цветовете, така и при повърхностните детайли.
Градските силуети излязоха по-чисти, а ярките точки на далечни прозорци останаха ясни, вместо да се превърнат в цветни ореоли. Излязох да снимам участък от път, осветен само от натриеви улични лампи, точно такъв оранжев тип сцена, който обърква баланса на бялото. Galaxy S26 Ultra се справи по-точно, отколкото очаквах, като запази асфалта в реалистично сиво, вместо да потопи целия кадър в топъл оттенък.
В относително тъмна нощ извън града специалният astro режим комбинира дълга експозиция и извади наистина прилично звездно небе, с много по-малко от онзи размазан акварелен ефект, който такива режими често създаваха преди. Това няма скоро да замени безогледална камера на статив с бърз prime обектив и не бих твърдял обратното. Но като телефон, който просто имате в джоба си, когато небето е ясно, той се представя много над очакваното.
Двата телефото обектива са мястото, където амбицията на Galaxy S26 Ultra наистина се вижда. 3x обективът е този, към който посягах най-често без да се замислям, защото стои на естествена портретна дистанция и предава лица с приятна компресия и минимално изкривяване. 5x обективът е звездата, като Samsung е разширила блендата му тази година, което отново помага след залез.
Телефонът стига до 100x Space Zoom и, както винаги, този режим е повече парти трик, отколкото полезен инструмент. Добър е за прочитане на далечен знак, но за кадри, които реално бихте искали да запазите, резултатът става кашав и прекалено изгладен от AI. Опитах да снимам домашни любимци и природа отдалеч, но текстурата излезе доста мъглива и объркана.
Има един реален проблем при 5x обектива, който трябва да разберете преди покупка. За да направи телефото модула по-тънък, Samsung е използвала ALoP дизайн при по-голямата зуум камера. Предимството е, че получавате красив bokeh ефект, с онова меко отделяне на фона, което кара портретите наистина да изпъкват. Недостатъкът е, че при този диапазон телефонът търси фокус много повече, отколкото бих искал.
Ако обичате да снимате близки детайли, цвете, циферблат на часовник или чиния с храна, ще установите, че 5x камерата ви кара да се отдалечавате и накрая преминавате към macro режима на основния сензор. Това е особеност, не dealbreaker, но ме дразнеше в първите дни, докато не нагодих навиците си. Освен това цветовата химия на macro кадрите е малко различна и клони към по-топъл оттенък, което също трябва да се има предвид.
Предната камера на Galaxy S26 Ultra вече предлага по-широк кадър, което не звучи много, докато не се опитате да съберете трима приятели в снимка. Без selfie stick тази допълнителна ширина е разликата между това всички да се поберат и това някой да остане с половин глава извън кадъра. Детайлите са добри, тоновете на кожата се обработват добре, а по-широкото зрително поле го прави по-добър спътник при пътуване за групови снимки пред нещо, което реално искате да се вижда на фона.
По отношение на точността на цветовете Samsung най-накрая е овладяла стария си навик да усилва наситеността далеч отвъд реализма. Години наред телефоните на Samsung даваха небе, което беше малко прекалено синьо, и трева, която изглеждаше малко прекалено зелена. Това беше приятно на пръв поглед, но не реалистично. Тази година тоновете на кожата и балансът на бялото останаха точни при различни типове осветление в моите кадри. Това е по-зрял и премерен вид, който предпочитам.
Сега към по-малко ласкавите части. При трудни сцени с висок контраст експозицията понякога се променяше между последователни кадри. Снимам три кадъра на един и същи обект и един от тях е видимо по-светъл от останалите без очевидна причина. По-дразнещо е забавянето на затвора при слаба светлина. Под определен праг има реално забавяне между 0.5 и 1.5 секунди, което ми коства няколко кадъра на движещ се обект, които наистина бих искал да запазя.
Функцията, която продължавам да показвам на хората, е Super Steady Horizon Lock. Тя разчита на жироскопа и електронната стабилизация, позволявайки ви да завъртите телефона на цели 360 градуса по време на запис, докато хоризонтът остава стабилен. Изглежда почти нереално. Движех телефона в кухнята като размахващ ръце футболен фен, за да тествам границите, а видеото изглеждаше сякаш е снимано с гимбал. В директно сравнение стигна значително по-далеч от Action Mode на Apple. За всеки, който снима от ръка екшън, детски футболен мач, каране на колело или концерт, това е функция, която превръща неизползваеми кадри в нещо, което реално бихте публикували.
Galaxy S26 Ultra се захранва от персонализирания Snapdragon 8 Elite Gen 5 for Galaxy. Той е базиран на 3 nm процес и работи заедно с бърза UFS 4.0 памет и 12 GB или 16 GB LPDDR5X RAM. Тук има сериозен запас от производителност и при нормална употреба нито веднъж не се доближих до лимита му.
Приложенията се отварят мигновено, камерата е готова в момента, в който вдигна телефона, и нито веднъж не видях засичане при превключване между дузина отворени приложения. Android чиповете години наред изоставаха от Apple по сурова производителност на ядро, а това беше любимият аргумент на феновете на Apple срещу Android. Oryon V3 ядрата в Elite Gen 5 затварят тази разлика и това се вижда в резултатите от Geekbench.
Тук има по-голям vapor chamber и телефонът никога не стана неприятно горещ по време на употреба. Игри като Zenless Zone Zero и Diablo Immortal работеха без засичане. Компромисът е в начина, по който телефонът стига до върха на производителността. Когато го натоварих тежко със заглавия като Genshin Impact, throttling-ът стана видим чрез понижен FPS, като това се прави, за да се поддържа по-хладна повърхност.
Вижда се и в числата. Телефонът постига водещ резултат в тежките 3DMark тестове, а след това агресивно пада до почти половината от върховата си производителност след 20-минутен продължителен тест. Дори след throttling той се изравнява с устойчивия резултат на iPhone и оставя Pixel 10 Pro XL далеч назад.
При CPU throttle теста телефонът се представи още по-зле по отношение на спада в устойчивата производителност. Виждал съм устройства като Red Magic 11 Pro да се справят много по-добре. На практика това означава, че дълга gaming сесия става малко по-малко плавна след първите 20 минути, но никога до степен, в която да стане досадно или да падне с твърде много кадри, за да развали преживяването.
Galaxy S26 Ultra идва с Android 16 и One UI 8.5 отгоре. Важно е, че Samsung изравнява обещанието на Google за седем години основни OS и security актуализации, което води телефона до 2033 г. Това е дълъг период на поддръжка и е сериозно успокоение, ако сте човек, който използва телефона си, докато буквално не се разпадне.
Преди да влезем в AI частта, самият One UI не е лош. Напротив. DeX остава една от най-добрите реализации на desktop-like работна среда, включена в Android телефон. Good Lock предлага най-дълбокото ниво на персонализация при смартфон, без да се налага да flash-вате ROM или да инсталирате съмнителни приложения. Дизайнът е познат, но след години с почти същия интерфейс вече би могъл да бъде освежен.
Тук има много AI системи, натрупани една върху друга. В началото може да изглежда прекалено, и има реален аргумент, че Samsung е хвърлила всичко на стената, за да види какво ще залепне. Когато разберете кое къде се намира обаче, може да получите реална полза. Най-интересната част е agentic AI чрез Gemini. Той не просто ви отговаря. Вместо това може да действа в приложения на трети страни, например да поръча обичайната ви храна от DoorDash или да резервира Uber до летището.
Това все още е beta преживяване и си личи. Бавно е и често трябва да седите и да гледате как системата натиска през приложението, преди да ви даде финален бутон за потвърждение, което до известна степен обезсмисля автоматизацията. Въпреки това се вижда накъде отива всичко и това е първият телефонен feature, който ми се стори като предварителен поглед към следващите няколко години, а не като поредния трик на сезона.
Bixby междувременно вече не е просто асистент за настройване на аларми. Samsung е интегрирала Perplexity, така че може да отговаря на наистина сложни въпроси в реално време и да цитира източниците, от които идват отговорите. Това го прави реално по-надежден по начин, по който Bixby никога не е бил.
Инструментите Photo Assist и Creative Studio ви позволяват да редактирате снимка, да промените цвета на риза или да скицирате нещо грубо със S Pen, а AI да го превърне в акварел, 3D render или маслена картина. Те са забавни, понякога полезни и точно от типа функция, която ще покажете на някого веднъж и после ще забравите. Но също така често грешат, както може да се види в примерните изображения по-долу.
Samsung позиционира Galaxy S26 Ultra като AI-native телефон и затова е вкарала AI почти във всеки ъгъл на софтуера, но не всичко работи. Now Brief събира време, календар и новини в lock-screen widget, но аз не получих от него нищо повече от това, което widget-ите предлагат от десетилетие.
Now Nudge трябва да чете съдържанието на екрана и да реагира, например да засече съобщение за вечеря и да предложи Maps линк, наред с други полезни подсказки. В моите тестове почти никога не се активираше, когато реално го исках, а когато го правеше, предложението обикновено беше нещо, за което вече се бях сетил.
Има обаче един умен privacy елемент, който заслужава внимание: локалната AI обработка. Ако не искате личните ви данни да отиват в облака, можете да активирате обработка на AI задачите директно на устройството. Разбира се, губите част от по-тежките генеративни функции, но данните остават при вас. Оценявам, че Samsung е направила тази настройка видима, вместо да я зарови дълбоко в менюто.
Ако има една слаба точка в иначе впечатляващия списък със спецификации на Galaxy S26 Ultra, това е батерията. Samsung отново е останала при 5000 mAh максимален капацитет. Конкуренти вече използват silicon-carbon клетки до 8000 mAh като все по-нормално решение, докато Samsung стои на място. Разбирам предпазливостта, но когато конкурент постига с 40% по-голям капацитет в сходен корпус, решението става по-трудно за защита.
3 nm чипът и LTPO панелът са достатъчно ефективни, за да не се срива батерията по средата на деня. Просто телефонът вече не е лидер в класа. В тежък ден с 5G, игри и GPS средно получавах 5 до 6 часа активен екран, което означаваше зареждане всяка вечер без изключение. При по-умерени дни стигах по-близо до 8 часа активен екран в стандартни тестове, което е солидно. Числото, което боли, е тестът за продължително видео стриймване. Просто казано, ако издръжливостта е най-важната ви характеристика, Ultra вече не е телефонът, който трябва да бъде победен.
За да компенсира застоя при капацитета на батерията, Samsung е направила зареждането значително по-бързо и тук подобрението е реално. Кабелното зареждане вече достига 60W спрямо 45W преди. На практика стигнах 75% за около половин час, а пълното зареждане отне приблизително 54 минути. Това е достатъчно бързо, за да може 10-минутно дозареждане преди излизане да ви даде реално полезни часове употреба. Безжичното зареждане е увеличено до 25W по стандарта Qi 2.2, което е сравнително нормално.
Но тук идва уловката, и тя е странна. Въпреки че поддържа Qi2 скорости, Samsung не е поставила магнитен пръстен в гърба на телефона. Така че ако искате онова приятно магнитно щракване, MagSafe или Pixel Snap преживяване, при което зарядното или аксесоарът просто се захваща на място, трябва да си купите специален калъф с магнити. При телефон за 1300 долара това е дразнещо. Малък пропуск е, но от онези, които ви напомнят за себе си всеки път, когато се борите с безжично зарядно и се опитвате да уцелите правилно charging coil-а.
Galaxy S26 Ultra не преоткрива нищо. Това, което прави, е да вземе утвърдената Ultra формула и да затегне всеки винт. Подобрената Armor Aluminum рамка, по-бързият Snapdragon 8 Elite Gen 5, който най-накрая се изравнява с Apple, и наистина умният Privacy Display придвижват устройството напред по начини, които имат значение.
Да, 5000 mAh батерията изглежда остаряла през 2026 г., AI триковете все още са донякъде посредствени, а пропускът на native магнитно зареждане е объркващ. Но след месеци с телефона нищо от това не успя да надделее над факта колко много неща прави добре. Той има най-добрия стилус при смартфоните, четворна камера, която вече е доста силна при слаба светлина, и красив дисплей с намалени отблясъци. Това все още е телефонът, който power user-ите трябва да победят. Ако искате едно устройство, което може почти всичко, това е изборът.
Получих Samsung Galaxy S26 Ultra в седмицата на премиерата му и през следващите четири месеца го използвах като основен телефон. Пътувах с него много, държах го постоянно свързан към 5G мрежа и дори го използвах като мобилен hotspot за продължителен период.
Що се отнася до тестовете, производителността беше измервана в два отделни периода, при много различни температурни условия, за да се получи по-ясна картина как устройството се справя с натрупването и разсейването на топлина. Камерите бяха тествани в четири града, при различни условия на осветление през целия ден.
От софтуерна гледна точка телефонът работеше със стабилна версия на One UI 8.5. Към момента на писане на това ревю на телефона имаше 140 приложения, включително приложения на трети страни и предварително инсталирани приложения. Всички тестове бяха извършени с устройството в неговото стандартно състояние на производителност.
