Ах, скромният интернет браузър. Толкова важен за работата ни с интернет, но толкова лесен за възприемане като даденост. Нека бъдем реалисти, колко от нас наистина се замислят за избора си на уеб браузър в наши дни? Ако не се задоволявате с браузъра по подразбиране, предоставен от операционната ви система, тогава първото нещо, което вероятно правите, когато настройвате ново устройство, е да изтеглите Google Chrome. Той е бърз, безплатен и удобен – какво да не ви хареса?
Все пак вездесъщият интернет браузър на Google не винаги е бил доминираща сила, каквато е сега. Разбира се, популярността му може да създава впечатлението, че браузърът винаги е бил неизменна част от интернет, но това е далеч от истината. Може да изглежда невъзможно да си го представим в свят, в който по-голямата част от потребителите на интернет избират Chrome, но имаше време, когато Internet Explorer (IE) владееше положението. Chrome, от друга страна, беше новото дете в квартала, което се опитваше да настигне големите имена и да предложи на потребителите нещо различно.
От ранните си дни до възхода и днешната си пазарна доминация Chrome измина доста дълъг път, за да достигне сегашния си статут. Ако някога сте се чудили как нещата са станали такива, каквито са днес, този поглед назад към раждането, растежа и еволюцията на Google Chrome е за вас.
Преди Chrome (началото и средата на 2000-те
В годините, непосредствено предшестващи Google Chrome, в града имаше само едно име – Internet Explorer. Браузърът на Microsoft отстрани доминиращия някога Netscape Navigator по време на първата война на браузърите, като победата му позволи да натрупа изумителните 95 % от пазарния дял на браузърите през 2004 г.Доминацията на Microsoft беше толкова голяма, че той се превърна във фактическия интернет браузър за разработване на уеб страници, давайки началото на ерата на уеб разработките, фокусирани върху IE, и, по думите на Ars Technica, „допълнително затвърждавайки блокирането на екосистемата на Microsoft“.
За щастие, пълната доминация на Microsoft в света на браузърите беше малко по-кратка. Firefox на Mozilla беше пуснат на пазара през ноември 2004 г. и бавно започна да намалява пазарния дял на Internet Explorer. Въпреки че Firefox със сигурност помогна за развитието на интернет браузърите – популяризира функции като интегриран блокер за изскачащи прозорци и сърфиране в табове – той така и не успя да пробие доминиращата позиция на Microsoft. Пазарният дял на Firefox преди появата на Chrome достигна 32 % през август 2008 г., което, макар и да не е незначително, все още оставя на Microsoft по-голямата част от пазара на браузъри.
Имаше и Opera и Safari на Apple, но нито един от тях не беше толкова популярен, а общият им дял беше доста под 10% от пазара на браузъри през този период. Пазарът на браузъри в средата и края на 2000-те години беше състезание между Internet Explorer и новопоявилия се Firefox. Това обаче скоро щеше да се промени, когато на сцената се появи трето име.
Дебют на Chrome (септември 2008 г.)
През септември 2008 г. Google хвърли шапката си на ринга на браузъра, като пусна бета версията на Google Chrome заедно с очарователен и много информативен уеб комикс, който обясняваше идеята на новия браузър, включващ архитектура, удобна за разширения, без която много от нас вече не могат да живеят. Заедно с това Google пусна и Chromium, който беше и продължава да бъде кодовата база с отворен код за Chrome без специфичните за Google интеграции.
В съобщение, публикувано в официалния блог на Google, корпорацията представя новото си предложение като „нов поглед към браузъра“. То включва нови функции, като например табове в пясъчна кутия, които не позволяват на табовете да се сриват взаимно, както и подобрения, като например JavaScript двигателя V8, който предлага по-добра производителност. Chrome също така въведе елементи на потребителския интерфейс и потребителския интерфейс, които вече са стандартни за всички браузъри – отчасти защото някои от конкурентите му вече са преминали към същата кодова база – като например табове в горната част на адресната лента с двойно предназначение, отделящи се табове и начална страница, която показва миниатюри на последно посетените страници.
Не само новостта на тези функции привлече вниманието на технологичната преса по онова време. Google събра всичко това в един възхитителен минималистичен дизайн, който се открояваше от тълпата, особено в сравнение със суетните потребителски интерфейси на Firefox 3.0 и Internet Explorer 7. Съвременните рецензии харесаха бета версията на Chrome, а The Tech Herald я нарече „приятно разчупване на традициите“. TechCrunch отиде още по-далеч в похвалите си, наричайки я „превъзходен“ пакет, който „разбира какво наистина искате да правите с един браузър“.
Пейзажът на браузърите се променя бавно (2009 г.)
Екипът за разработване на браузъра на Google работи с бързи темпове през останалата част на 2008 г., като добавя липсващи функции – например мениджър за отметки, който се появи в бета версията през ноември – преди да излезе от бета версията и да пусне версия 1.0 в средата на декември същата година.
Бързото постигане на равнопоставеност на функциите в Chrome и пускането на стабилна версия се оказа нещо като майсторски ход: Делът на браузъра Chrome се покачваше непрекъснато през първата пълна година на стабилната му версия и достигна впечатляващите 5,38% в края на 2009 г., като възходът на Chrome бе почти изцяло за сметка на Internet Explorer. Докато Firefox и други браузъри запазиха пазарния си дял (или леко нараснаха), някогашният доминиращ браузър на Microsoft спадна до 55% от пазара до края на 2009 г., което представлява загуба от почти 10% спрямо началото на годината.
Спечелването на 5% от пазара не е никак малко за един нов браузър. Дори Safari, браузърът по подразбиране на Apple, заемаше само по-малко от 3% от трафика през 2009 г. Google също тепърва започва – в началото на декември 2009 г. екипът обяви версии на браузъра за Mac и Linux, с което си проправи път към още по-голяма част от пазара на браузъри.
През 2009 г. Google пусна и операционната система Chrome OS, като разшири философията на Chrome за дизайн, ориентиран към уеб, до цяла операционна система. Корпорацията разработи операционната система предимно за използване с нов тип лаптопи, наречени Chromebook, въпреки че пусна варианти на операционната система, предназначени за работа на стандартни лаптопи като алтернатива на Windows.
Войните на новите браузъри (2010 – 2012 г.)
Chrome беше в подем. Присъствието на новото дете в браузърния блок, което вече е многоплатформено, накара съвременните журналисти да издигнат перспективата за нова война на браузърите, която сега е тристранна борба между Microsoft, Mozilla и Google, като в нея се включват и Opera и Apple.
Заслугата на Microsoft е, че тя не приема заплахата на Google лежерно. Internet Explorer 8, пуснат през 2009 г., представи някои забележителни актуализации и нови функции. Microsoft подобри обработката на JavaScript в IE, което доведе до по-добра производителност при визуализиране на уебсайтове. Освен това IE 8 се съобразява по-добре с разпространените тогава уеб стандарти, с което се изравнява с конкурентите си. Microsoft добави и режим за лично сърфиране и възстановяване на сесии. Нищо революционно, но доказателство, че компанията поне обръща внимание на останалата част от пазара на браузъри.
Въпреки всички усилия на Microsoft – включително пускането на Internet Explorer 9 през 2011 г. – войната на браузърите беше по-скоро клане. Internet Explorer и в крайна сметка Firefox започнаха да губят пазарен дял в полза на Chrome със страшни темпове. До края на 2010 г. Chrome имаше 14% от пазара, а до края на 2011 г. делът му нарасна до 25%. По това време пазарният дял на Internet Explorer е спаднал до 35 %, а Chrome дори е отнел второто място на Firefox. Немислимото най-накрая се случи през 2012 г., когато в средата на годината Chrome изпревари IE по пазарен дял на браузъра и завърши 2012 г. с 31% от пазара в сравнение с 26% на IE. Ерата на Internet Explorer беше приключила.
Chrome става мобилен (2012 г.)
Въпреки че Apple дефинира съвременния смартфон с iPhone през 2007 г., едва в началото на 2010 г. смартфоните наистина се наложиха и започнаха да навлизат на пазара на мобилни телефони, който дотогава беше доминиран от т.нар. глухи телефони. През 2012 г. смартфоните представляваха почти половината от всички доставки на мобилни телефони през тази година, като липсващите цифри на други места подсказваха, че много потребители са се отказали от старите си телефони, за да прегърнат бъдещето, доминирано от Android и iOS.
Google не е чужда на смартфоните, тъй като притежава Android от 2005 г. насам. Въпреки това на компанията ѝ отне едва 2012 г., за да пусне своя интернет браузър в смартфоните. Chrome за Android дебютира в бета версия през февруари 2012 г. за устройства с Android 4.0 и по-нови, като запази много от функциите на браузъра за настолни компютри – като режим „Инкогнито“ и автоматично попълване – в мобилното си въплъщение. Google дори беше подготвила синхронизирането от самото начало, въпреки че в началото то работеше само в една посока – от настолен компютър към мобилен телефон.
Потребителите на Apple ще трябва да почакат малко повече, но не прекалено дълго. Брайън Раковски, тогавашният вицепрезидент на подразделението Chrome на Google, представи Chrome за iPhone, iPad и iPod touch на Google I/O през юни 2012 г. Въпреки това версията на Chrome за iOS вероятно дори не беше Chrome – тя трябваше да използва WebKit на Mobile Safari и по този начин беше също толкова бавна, ако не и по-бавна, от браузъра по подразбиране за iOS. Въпреки това тя предлагаше потребителски интерфейс в стил Chrome и така удобната възможност за синхронизиране с Chrome за настолни компютри – функция, която рецензентите харесаха.
Opera се присъединява към Chromium (2013 г.)
Кодовата база Chromium с отворен код на Chrome означаваше, че други разработчици могат да направят свои собствени промени в кода и основните функции на Chrome и точно това направи Opera, когато пусна Opera 15 през 2013 г. Отдавна вече като участник във войната на браузърите, скандинавската компания реши да се откаже от своя бекенд Presto и напълно да възприеме Chromium в 15-ата итерация на браузъра.
Актуализацията на Chromium за Opera донесе със себе си набор от функции, които щяха да бъдат познати на потребителите на Google Chrome от онова време. Сега Opera има външен вид в стила на Chrome и характерния за Chromium omnibox (комбинирана лента за търсене и адрес), както и актуализирана страница за бързо набиране. Екипът на Opera също така започна да допринася за кодовата база на Chromium с промяната на браузъра, като участва в подпомагането на Google за намаляване на прословутото използване на паметта на Chromium.
Основанието на Opera за този ход е съвсем просто. WebKit, енджинът за рендиране на Chromium, беше в достатъчно добро състояние, така че приемането му щеше да позволи на екипа да се съсредоточи повече върху браузъра, а не върху енджина, който го захранва. В знак на своята ангажираност към Chromium Opera последва Google в приемането на Blink, който последният представи (като разклонение на WebKit) само няколко месеца след пускането на Opera 15. Opera остава браузър, базиран на Chromium, като последната версия от ноември 2024 г. е изградена върху Chromium 125.
Chrome доминира на пазара на браузъри (2016 г.)
В края на 2016 г. походът на Chrome към върха в известен смисъл беше завършен. Браузърът на Google най-накрая премина границата от 50% пазарен дял през октомври същия месец, като завърши годината с 51% от пазара на браузъри за всички платформи. Някога могъщият IE на Microsoft имаше едва 4,4 %, като изоставаше дори от Opera, а делът на винаги надеждния Firefox намаля до по-малко от 7 %.
Към този момент обаче Microsoft вече не възлагаше надежди на Internet Explorer. Предишната година тя пусна нов браузър, наречен Edge. Edge имаше нов енджин за рендиране – EdgeHTML – и беше браузърът по подразбиране за новия тогава Windows 10, като донесе със себе си актуализации като нов минималистичен дизайн – разбира се, с оформление в стил Chrome с табове отгоре – и поддръжка на Microsoft Cortana. Въпреки приличния старт на Windows 10, изглежда, че много потребители предпочетоха да се придържат към Chrome вместо това, като най-новият браузър на Microsoft спечели само 1,61% от пазара на браузъри до края на 2016 г.
Интересен обрат е, че най-близкият конкурент на Chrome сега е Safari на Apple. Въпреки многото си предимства пред Chrome, браузърът на Apple всъщност не беше кой знае какъв конкурент. Със сигурност беше вторият най-използван браузър, но пазарният му дял от 14% беше далеч зад този на Chrome.
Microsoft признава поражението си (2018 г.)
Три години след първото пускане на Edge наследникът на Internet Explorer на Microsoft все още не е навлязъл в нищото, като едва успява да спечели 2% от пазара на браузъри. Изправена пред безспорен провал, в края на 2018 г. Microsoft обяви, че ще преработи Edge от нулата, за да използва, както се досещате, Chromium.
Това не е първата стъпка на Microsoft в областта на технологиите с отворен код, но въпреки това е голяма стъпка за компанията. Решението ще изравни Edge с други браузъри, базирани на Chromium, по отношение на основните функции, като същевременно ще го приведе в съответствие с настоящите уеб стандарти – с други думи, стандартите, които Google въвеждаше с Blink. Резултатът? Още по-голяма доминация на Google чрез базираните на Chromium браузъри като Opera, Edge и UC Browser. Разбира се, това е добре за Google, но не е задължително всички уеб разработчици да го приемат.
Базираният на Chromium Edge на Microsoft най-накрая видя бял свят през 2020 г. Приемът беше изненадващо добър, като журналистите похвалиха намаленото използване на оперативната памет и процесора в сравнение с Chrome и по-добрите настройки за поверителност, като в същото време остана достатъчно познат за потребителите на Chrome, за да преминат към него. Microsoft дори въведе в браузъра някои функции, предназначени само за Edge, като по този начин допълнително го разграничи от Chrome. Преработеният Edge се справи много по-добре от своя предшественик, като до края на 2020 г. надмина пазарния дял на старата версия с 3,1 %.
Нов облик за ново десетилетие (2018 г.)
През 2018 г. Chrome отпразнува своята 10-та годишнина и Google отбеляза това събитие, като представи свеж нов облик на своя доминиращ интернет браузър. Новата визия на Chrome е базирана на Material Design – набор от принципи, които Google представи за първи път през 2014 г.
Изчезнаха ъгловите табове, които бяха характерни за Chrome от самото му пускане, а на тяхно място се появиха по-меки, заоблени табове с вече обичайните фаворити. Новият дизайн също така изчисти лентата с табове за по-лесно сърфиране, заобли ръбовете на omnibox и направи други малки промени в потребителския интерфейс на браузъра. Цветовата палитра също е променена, като Chrome вече залага на по-светли цветове в сравнение с предшественика си. Тази юбилейна актуализация обаче не е чисто козметична, макар че това беше основният акцент. Google представи и нови функционалности, като например по-мощен omnibox, който може да търси в отворените в момента табове, и подобрен мениджър на пароли.
Не всички оцениха новия външен вид, но каквито и оплаквания да имаха потребителите, те не успяха да навредят на позициите на Chrome на пазара на браузъри. В края на 2018 г. Chrome достигна нивото на господство на Internet Explorer, като браузърът отчита 62,3% от интернет трафика, без да има признаци за забавяне или отстъпване на лидерството на някой от съперниците му.
Това е светът на Google, ние само живеем в него (от 2024 г. нататък)
Към октомври 2024 г. на Chrome се пада 66,6 % от целия трафик на браузърите в интернет във всички платформи Актуализациите, като например обновяването на Material You през 2023 г. и добавянето на различни функции с изкуствен интелект и машинно обучение, бавно тласкат Chrome напред, докато базираните на Chromium браузъри като Edge, Opera и Brave гарантират, че кодовата база на Google доминира със или без Chrome.
Между търсенето в Google, YouTube, Android и браузърите, базирани на Chromium, не е трудно да се почувстваме така, сякаш Google основно управлява цифровия ни живот. Оставяме на вас да прецените доколко е желателно това състояние на нещата, но си струва да отбележим, че не всички са негови почитатели. През 2021 г. например The Verge твърди, че пазарът на браузъри започва да се връща към дните на господство на Internet Explorer, когато сайтовете се създаваха специално, за да работят най-добре (или само) в Internet Explorer.
Chrome също така е подложен на критики заради лекомисленото си отношение към поверителността на потребителите – Google все пак е в играта с реклами и данни – докато планираната от Google актуализация Manifest V3 за API на разширенията на Chrome е описана като начин Google да ограничи функционалността на рекламните блокери и други разширения за защита на поверителността от Electronic Frontier Foundation, наред с други. Въпреки че нито една от тези критики не е засегнала доминиращата позиция на Chrome, някои от тези опасения вероятно са помогнали за развитието на браузъри, фокусирани върху защитата на личните данни, като Vivaldi.
Въпреки всичко това е трудно да си представим друг интернет браузър, който скоро да заеме мястото на Chrome, ако изобщо някога го заеме – но от друга страна, през 2004 г. мнозина от нас мислеха точно това за Internet Explorer.
