Ако сте от хората, които обичат да гледат видеа „зад кулисите“ на снимачни площадки, вероятно сте забелязали, че някои микрофони, монтирани върху камери или бумове, са облечени в пухкаво покривало. То прилича най-много на рошава козина, каквато бихме свързали с бозайници, приспособени към студен климат. Или пък сте забелязали, че на концертни сцени, токшоута, пресконференции и подкасти вокалните микрофони често са покрити с пухкави, дунапренени покривала, които изглеждат изработени от материал, подобен на този в евтина възглавница. За непосветените тези покривала може да изглеждат странни и да пораждат въпроса – за какво изобщо служат?
За да разберем пухкавите покривала – било то „космати“ или дунапренени – първо трябва да знаем как микрофоните реагират на заобикалящата ги среда. Професионалните микрофони са много по-чувствителни от тези в модерните смартфони или Bluetooth слушалки. Тази чувствителност им позволява да улавят фините нюанси на звуковата среда, но същевременно ги прави уязвими към всякакви смущения. Микрофонните покривала и екрани от пухкав материал са един от начините да се намалят нежеланите звуци в записа. По-долу ще разгледаме двата основни вида пухкави покривала и техните цели.
Покривалото с козина, което виждате върху бум микрофони при големи продукции като филми и сериали, се нарича ветроуловител или ветрозащитен екран. Понякога му казват и windjammer. Неговата работа е да предотврати попадането на шум от вятър в микрофона.
Професионалните микрофони на снимачните площадки са изключително чувствителни дори към най-малките звуци. Тази чувствителност е полезна за улавяне на актьорски реплики, изречени с шепот или нисък тон, както и за улавяне на най-фини шумове. На открито обаче дори лек ветрец може да съсипе иначе перфектен кадър, като създаде шум в микрофона. Именно затова ветроуловителят предотвратява навлизането на този шум, като същевременно оставя другия звук ясен. Те понякога се използват и на закрито, тъй като нещо толкова просто като вентилатор или отваряне на врата може да създаде въздушно течение, което да развали записа. А с нарастването на популярността на видеосъдържанието, ветроуловителите вече се срещат и върху някои от най-добрите мобилни микрофони.
Добре, логично е, че блокират шума от въздуха, но защо трябва да са пухкави? Причината е, че те са проектирани да имитират козина. Рошавината на покривалото насочва въздушните течения около микрофона, вместо да ги оставя да навлязат в него, но звукът от речта не се нарушава. Всъщност, козиноподобният вид на тези покривала е довел до едно доста мрачно прозвище – на снимачните площадки често ги наричат „мъртви котки“. Ще видите дори, че някои от тези аксесоари се продават под това име. Но не се тревожете – материалът е напълно синтетичен и никое животно не е пострадало.
Има и други покривала за микрофони, които не са толкова пухкави като ветроуловителите, но все пак са меки, за да се опишат със същото прилагателно. Обикновено те са направени от дунапрен и се виждат най-често върху микрофони за излъчване. Някои от най-добрите вокални микрофони за домашни студиа и подкасти – като вечнозеления Shure SM7B – идват с такова покривало още от завода. Те също действат като ветроуловители, но имат и допълнителна функция – служат като поп филтри. Тяхната задача е да предпазят микрофона от претоварване от малките въздушни изблици, които се появяват, когато някой говори или пее близо до микрофона.
Тези малки въздушни изблици се наричат плозиви и се появяват, когато произнасяме твърди съгласни като „п“, „б“ или „т“. Можете да го изпробвате сами – сложете длан пред устата си и изречете ясно дума като „спирт“ или „бряг“. Ще усетите как излиза допълнителен въздух, когато произнасяте плозивите. Този изблик на въздух претоварва диафрагмата на микрофона (компонентът, който вибрира, за да улови въздушните колебания, които наричаме звук), което води до груб и изкривен запис. Поп филтърът разсейва движещия се въздух от плозива, намалявайки въздействието му върху диафрагмата.
Поп филтрите в студийните условия често не приличат на пухкавите покривала, които виждате по излъчвателните микрофони. Вместо това те са плоски, кръгли дискове с опъната мрежа или найлонова тъкан. Във вокална кабина, където въздухът идва само от устата на изпълнителя, няма нужда поп филтърът да защитава цялата глава на микрофона, затова се използват дискретни филтри, които помагат да се запази естественият характер на микрофона и акустиката на помещението.
