Изкуственият интелект вече автоматизира административни задачи и взема решения от името на хората. Тодор Терзиев, изпълнителен директор и съосновател на Zenterra, коментира кои работни места са застрашени, какви умения ще бъдат ценни и къде трябва да остане човешкият контрол.
Дебатът дали изкуственият интелект ще ни вземе работата отдавна не е теоретичен. Все повече компании автоматизират административни задачи, а клиентите все по-често чуват отсреща гласов AI асистент вместо служител.
Технологията се развива толкова бързо, че въпросът вече не е само какво може тя. Все по-важно става колко решения сме готови да ѝ поверим и къде последната дума трябва да остане в ръцете на човека.
Потърсихме гледната точка на професионалист, който сам създава подобни решения. Тодор Терзиев е изпълнителен директор и съосновател на компанията Zenterra и има десетилетие опит в оптимизацията на бизнес процеси. За разлика от някои поддръжници на новата технология, той не омаловажава рисковете от безкритичното ѝ навлизане във всички сфери на ежедневието ни. Напротив – той настоява, че щом става дума за важни решения, последната дума трябва да остане на човека.
Всеки технологичен скок досега е обещавал да ни спести време. Изкуственият интелект прави същото обещание, но с една съществена разлика. Той вече не просто отговаря на въпроси, а изпълнява задачи и взема решения от наше име.
Т.нар. AI агенти вече могат сами да обработят запитване, да запишат час или да подготвят документ. Колкото повече такива задачи поемат, толкова по-важно е да е ясно кой носи отговорност за крайния резултат.
Това променя из основи дебата по темата. Освен за ефективност вече става дума и за доверие, отговорност и граници. В разговора ни Тодор говори за работните места, уменията на бъдещето и решенията, които никога не би поверил на машина.
Повечето притеснения, с които съм запознат, са свързани с това дали AI няма да вземе работата на хората. За съжаление те са напълно основателни. С развитието на технологиите и на AI агентите все повече административни позиции ще могат да бъдат заменени.
Силата на изкуствения интелект в момента е да оптимизира и изпълнява повтарящи се дейности и процеси. Той може и да анализира с голяма точност огромни масиви от данни. Така че да, AI ще вземе част от работните места.
Мисля, че верният отговор е „и двете“. Използването на AI значително увеличава капацитета ни и е разбираемо очакванията към продуктивността ни също да растат. Важното е да намерим реалистичната граница – доколко можем да увеличим обема на работата и доколко можем да подобрим качеството ѝ.
Способността да разсъждаваш и да намираш решения. Ако трябва да посоча роля на бъдещето, това е архитектът на AI решения – човекът, който знае как да подреди инструментите в работеща система.
Да се научи да работи по-добре с инструментите, които са му достъпни. Така ще може да покаже как с тяхна помощ е още по-полезен на своята позиция.
Агентът трябва да бъде автономен до момента преди последното одобрение или решение. Преди генерираният от него резултат да бъде използван, финалната дума трябва да е на човека.
Разбира се. Всичко, което касае личността, чувствата, здравето и психологията, ще оставя за себе си.
Не винаги. Ако искате да попитате например за работното време, не ви трябва човек. Когато обаче случаят е спешен или въпросът е извън възможностите на системата, разговорът трябва да стигне до компетентен служител.
Смятам, че всички ще спечелят, но не в еднаква степен.
С развитието си технологиите стават все по-достъпни. Притеснявам се, че все повече хора ще решат, че могат сами да създават устойчиви решения с дигитални инструменти. Вместо това ще създадат повече възможности за грешки, загуба на данни и спад на доверието в подобни решения.
Отговорите на Тодор Терзиев очертават една ясна граница. Изкуственият интелект може да поеме рутината, да анализира и да подготви решението, но изборът и отговорността остават за човека. А най-ценното умение в тази нова среда е старото умение да мислим критично.
