През последните няколко години индустрията на смартфоните направи впечатляващи пробиви. Камерните сензори пораснаха до 200-мегапикселовата граница с 10-кратен оптичен зуум. Мобилни чипове, като процесора от серията M в iPad, се справят бързо с медийно редактиране и графично-интензивни игри. OLED панелите стават все по-здрави и по-ярки с всяко ново поколение.
Не всички експерименти обаче донесоха положителни резултати. Някои бързо загинаха като краткотрайни прищявки, докато други изглеждаха обещаващи, но така и не успяха да се наложат в значим мащаб. Имаше и такива тенденции, които на пръв поглед изглеждаха като еволюция, но създадоха повече практически трудности, отколкото удобства. Например, почти всяка марка сега принуждава изкуствения интелект да щраква и редактира снимки, което ги лишава от естественото им очарование.
Индустрията също стигна до етап, в който алтернативни операционни системи като Windows Phone и Firefox OS се появиха с обещание за светло бъдеще, но в крайна сметка изчезнаха. През последното десетилетие бяха създадени чудесни продукти, но също така и някои решения, които или бяха обречени още от началото, или отказаха да „умрат“, въпреки практическите проблеми. По-долу са изброени пет такива тенденции, които или бързо приключиха, или продължават да преследват модерните технологии като призрак.
На теория това е страхотна идея. За съжаление обещанията бяха твърде амбициозни, още преди тенденцията да набере скорост. Израелската компания Modu експериментира с концепцията за миниатюрен модулен телефон, който може да се поставя в различни „обвивки“ с функционални части – като камера или музикални колонки. Motorola също опита с концепцията Moto Mods, която беше приложена в три поколения смартфони Moto Z, предлагайки всичко – от допълнителни батерии и високоговорители JBL до мини проектор.
През 2013 г. Дейв Хакенс отиде още по-далеч с концепцията Phonebloks, която изведе модулността на следващо ниво. За камерата, Wi-Fi, Bluetooth или батерията имаше отделен сменяем блок, което гарантираше, че телефонът никога няма да бъде напълно остарял. Технически и финансови трудности убиха проекта, преди да успее да стартира. Все пак идеята получи реалистичен тласък от Google чрез злополучната платформа Project Ara.
Идеята на Google включваше физически пинови контакти и основа за поставяне на блокове на определени места. Компанията разработи две поколения хардуерни платформи и издание за разработчици преди планирания пилотен тест. Но през 2016 г. Google официално обяви, че Project Ara отива в прочутото „гробище на Google“.
Идеята все още не е напълно мъртва. HMD се опитва да я държи жива чрез система Smart Outfits и дори е отворила изходния код на инструменти за ентусиасти „направи си сам“. Но освен ако дадена марка не осигури поддръжка между поколенията и стабилна екосистема от модулни комплекти, концепцията отново ще се превърне в „парален софтуер“, преди да добие смислен успех.
В продължение на почти десетилетие индустрията на смартфоните води война срещу рамките на екраните. И до днес в социалните мрежи се публикуват сравнения за дебелината на черните граници около дисплея. Интересното е, че мечтаният „изцяло екранен“ дизайн вече беше постигнат и след това изоставен. Помните ли OnePlus 7 Pro с безшевния извит дисплей или „водопадния“ екран на Oppo?
На живо тези безрамкови екрани изглеждат впечатляващо, но са практическо бедствие. Първо, изискват повече инженерни ресурси, което увеличава разходите. Второ, са по-уязвими на повреди, особено моделите с извити страни. Намирането на протектор за такива панели е истинско предизвикателство, а и ремонтът им е по-скъп. Експерти също твърдят, че смартфоните с тънки рамки и наклонени ръбове са най-податливи на повреди.
Съществуват и чисто практични проблеми. С годините технологията за „отхвърляне на дланта“ (palm rejection) се подобри, но не е напълно ефективна. И до днес се случва случайно да направя няколко излишни плъзгания или да наглася телефона, защото част от долния десен ръб докосва дланта ми.
Това е още по-проблематично в игрите, където една грешна команда може да се окаже фатална. Само няколко марки позволяват на потребителите да настройват „неактивни“ зони на екрана, за да избегнат фалшиви докосвания, и нито една от тях не е масова. Лично аз бих предпочел симетрично по-дебели рамки пред асиметрично тънки граници на дисплея.
Обратното безжично зареждане е удобна екстра и се радвам, че вече се среща при телефони и аксесоари като носими устройства. Харесваше ми, че можех да зареждам моя Galaxy Watch, просто като го поставя върху телефона. Въпреки това, колкото и практично да звучи, има някои условности. Първо, функцията reverse wireless power share не работи през предпазни калъфи, така че всеки път, когато искате да заредите слушалките си, ще трябва да сваляте кейса. Второ, не всички аксесоари поддържат безжично зареждане.
Ще трябва да платите по-висока цена за слушалки с кутия, която позволява безжично зареждане. Също така трябва да се уверите, че повърхността на задния капак на телефона и аксесоарът са равни, така че контактът върху намотката за зареждане да е стабилен и без движение. Разбира се, в това положение не можете да виждате известията на екрана – и това е неудобство. Най-сложната част? Обратното безжично зареждане не е универсално съвместимо със смартфони и аксесоари на всички марки.
Трябва да използвате функцията в рамките на една екосистема. Освен това е бавно и води до нагряване. Батериите на смартфоните са изминали дълъг път по отношение на скоростта и капацитета на зареждане, но все още не е решен основният проблем – топлината и електрохимичните щети, които тя причинява. С прости думи, високите температури не са добри за здравето на батериите в дългосрочен план. Това важи както за смартфоните, така и за аксесоарите с литиево-йонни батерии.
Накратко, обратното безжично зареждане е толкова тромаво, колкото е и удобно.
Обожавам сгъваемите телефони, но любовта ми към тях е като зависимостта ми от кофеина. Те имат своята цел, но идват и с редица компромиси. Сгъваемите смартфони са скъпи – и това е оправдано. Но с тях трябва да приемете някои недостатъци, като посредствен живот на батерията, разочароващи камери и лошо разсейване на топлината. Най-голямото предизвикателство обаче е тяхната крехкост и астрономическите разходи за ремонт.
Те могат да се повредят по много повече начини в сравнение с обикновените „плоски“ телефони. Да започнем със самия екран. Смяната на вътрешния гъвкав панел при Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 549 долара. Бърз поглед в Reddit и други форуми показва, че потребителите често се сблъскват със ситуации, в които вътрешният гъвкав панел се поврежда, дори без изпускане или силен удар. Лично аз съм попадал на два такива случая при различни марки – вътрешният дисплей или се е сдобивал с тъмна линия, или отказвал да се разгъне напълно.
Механизмът на пантите също е много крехък, а дори малко разместване вследствие на удар или изпускане може да доведе до скъпи проблеми. При моето проучване разбрах, че дори сертифицираният екип за ремонт на Samsung е наясно с тези проблеми. За съжаление, няма лесно решение. Виждал съм ремонти на сгъваеми смартфони при независими сервизи – изглеждат зле още на пръв поглед. Почти няма надеждна гаранция за такъв ремонт и в крайна сметка некачествената работа води до още повече проблеми.
Пръстовите отпечатъци вградено в екрана са страхотна идея, но неравномерното изпълнение и присъщите проблеми ги правят донякъде ненадеждни. Те съществуват в два вида. Първият е по-бързият ултразвуков сензор, използван при флагманите. Вторият е оптичният сензор, който е по-бавен и крие рискове за сигурността. През 2023 г. в списанието на Association for Computing Machinery беше публикувано изследване, което разкри електромагнитна (EM) техника на страничен канал, улавяща сигнали по време на процеса на отключване, за да създаде изображения и 3D копия на пръстови отпечатъци. Те могат да бъдат използвани за измама на сензора в дисплея и за отключване на смартфона.
Освен сигурността, има и други проблеми. Първо, позицията на тези сензори варира според марката. При някои смартфони те са поставени твърде близо до долния ръб, което изисква неудобно преместване в ръката, за да може палецът да застане правилно върху зоната за сканиране. Второ, скоростта на отключване – особено при оптичните сензори – е по-бавна в сравнение с физическите сензори, които преди се намираха на гърба на смартфона или в бутона за включване.
Още по-важното е, че вградените в дисплея сензори имат проблеми и с ремонтопригодността. Достатъчно е да се разгледат официалните форуми на Samsung, Google и OnePlus, където има множество случаи на нефункциониращи сензори след смяна на екран, дори когато ремонтът е направен в официален сервиз. За сравнение, 3D лицевото сканиране или физическите сензори за пръстов отпечатък отстрани осигуряват далеч по-практично и надеждно биометрично удостоверяване.
